Кафявите водорасли (клас Phaeophyceae) са голямата група морски водорасли, към която спадат ламинарията, комбу, фукусът, уакаме и гигантският келп. Те са богати на йод, разтворими фибри (алгинати) и специфични вещества като фукоидан и фукоксантин. Най-важното, което трябва да знаете за тях, е, че една порция може да съдържа повече йод, отколкото е безопасно за цял ден.

Какво представляват кафявите морски водорасли?

Кафявите водорасли са многоклетъчни морски водорасли, които живеят главно в студените и умерените морета. Кафеникавият им цвят идва от пигмента фукоксантин, който маскира зеления хлорофил и участва във фотосинтезата. Повечето от тях са прикрепени към скалите с коренообразна част, а големите видове образуват подводни гори.

Сред тях са и най-големите водорасли в света. Гигантският келп (Macrocystis pyrifera) по тихоокеанските брегове на Америка може да надхвърли 30 метра дължина, а при добри условия келпът расте с до около 45 см на ден (NOAA). Тези подводни гори дават убежище и храна на много морски организми.

Кои са основните видове кафяви водорасли?

Най-познатите като храна и суровина са ламинарията, комбу, фукусът, уакаме и хиджики. Те се различават по размер, вкус, начин на използване и най-вече по съдържанието на йод.

ВидЛатинско имеКъде расте и как се използваЙод
Пръстовидна ламинарияLaminaria digitataСеверен Атлантик, храна и суровина за алгинатиМного висок, средно 7800 мкг/г сухо вещество
Захарна ламинарияSaccharina latissimaСеверен Атлантик, хранаМного висок, средно 4469 мкг/г
Комбу (японска ламинария)Saccharina japonicaСеверозападната част на Тихия океан, отглежда се масово в Китай, за бульони и супиВисок, средно 2276 мкг/г
Мехурчесто водорасло (фукус)Fucus vesiculosusПриливната зона на Атлантическия океан и Балтийско море, добавки и козметика0,03-0,2% от сухия прах, тоест 300-2000 мкг/г
УакамеUndaria pinnatifidaЯпония и Корея, супа мисо и салатиБогата на йод
ХиджикиSargassum fusiformeЯпония, гарнитураБогата на йод, съдържа и много неорганичен арсен
Гигантски келпMacrocystis pyriferaТихоокеанските брегове на Америка, суровина за алгинатиРядко се яде

Средните стойности за йода са от норвежко изследване на 96 продукта (Aakre и колеги, 2021), а за фукуса - от монографията на Европейската агенция по лекарствата (EMA, 2014). Германският институт BfR (2007) причислява към богатите на йод кафяви водорасли и уакаме, хиджики и араме. Отделните партиди могат да се различават многократно.

От кои водорасли се добива йод?

Йод се добива главно от кафяви водорасли от рода ламинария. Японската ламинария е суровина за алгинати, манитол и йод (FAO), а самият йод е открит през 1811 г. в пепел от водорасли. Днес по-голямата част от йода в света се добива от минерални източници, но кафявите водорасли остават най-богатата на йод храна.

Какво съдържат кафявите водорасли?

Кафявите водорасли съдържат йод, разтворими фибри (алгинати и ламинарин), фукоидан, пигмента фукоксантин, полифеноли (флоротанини), минерали и малко белтък и мазнини. Съставът зависи от вида, сезона и мястото на събиране.

  • Йод. Кафявите водорасли са най-богатата на йод група храни. Йодът е нужен за образуването на хормоните на щитовидната жлеза.
  • Алгинати. Разтворими фибри от клетъчните стени, които с вода образуват гел. Използват се като добавки E400-E404.
  • Фукоидан. Сулфатиран полизахарид, характерен за кафявите водорасли.
  • Фукоксантин. Каротеноидът, който им дава кафявия цвят.
  • Флоротанини. Полифеноли, особено характерни за фукуса (Catarino и колеги, 2018).
  • Минерали. 100 г суров келп съдържат 168 мг калций, 121 мг магнезий и 2,85 мг желязо (USDA).
  • Витамини. Има витамин K и фолат. Витамин B12 в справочните данни на USDA за келпа липсва, затова кафявите водорасли не са надежден източник на B12.

Какви са ползите от кафявите водорасли според изследванията?

Като храна кафявите водорасли дават йод, разтворими фибри и минерали при много малко калории - 43 ккал в 100 г суров келп (USDA). Йодът има разрешени здравни претенции в ЕС, например "Йодът допринася за нормалното производство на тироидни хормони и нормалната функция на щитовидната жлеза". За самите водорасли, фукоидана, фукоксантина и алгинатите разрешени здравни претенции няма.

Веществата в кафявите водорасли са изследвани в стотици лабораторни и животински проучвания. Прегледът на Catarino и колеги (2018) за рода фукус изброява антиоксидантна, антикоагулантна и други активности, установени главно в такива модели. Изследванията при хора са по-малко, с малки групи и различни продукти, затова от тях не може да се обещае конкретен ефект за здравето.

Затова гледайте на кафявите водорасли като на храна, която разнообразява менюто и носи йод, а не като на средство за определен здравословен проблем.

Какви са противопоказанията на кафявите водорасли?

Основните противопоказания са свързани с йода. Хората със заболявания на щитовидната жлеза, бременните и кърмещите, децата и хората, които приемат лекарства за щитовидната жлеза, литий или антикоагуланти, трябва да приемат кафяви водорасли само след консултация с лекар.

  • Горна граница на йода. За възрастни тя е 600 мкг на ден от всички източници (EFSA). В норвежкото изследване при 54 от 96 продукта една порция или доза я надхвърля.
  • Щитовидна жлеза. Излишният йод може да предизвика както повишена, така и понижена функция на жлезата.
  • Лекарства. EMA препоръчва фукусът да не се комбинира с лекарства за щитовидната жлеза и с други продукти с йод. При антикоагуланти също е нужна консултация, защото келпът съдържа витамин K.
  • Бременност, кърмене и деца. EMA не препоръчва фукус при бременност, кърмене и под 18 години.
  • Хиджики. Канадската агенция за безопасност на храните (CFIA, 2019) съветва да не се консумира заради високото съдържание на неорганичен арсен.
  • Тежки метали. Водораслите поемат елементи от водата, затова произходът и лабораторният контрол на продукта са важни.

Как да включим кафявите водорасли в храненето?

Най-лесно е в малки количества като част от ястия: парче комбу в бульон, уакаме в супа или салата, щипка люспи от водорасли като подправка. Важно е да не ги ядете в големи количества всеки ден и да не ги комбинирате с няколко добавки с йод.

  • Комбу за бульон. Йодът преминава във водата, затова и бульонът съдържа йод.
  • Уакаме. Накисва се за няколко минути и се добавя в супи и салати.
  • Люспи и прах. Използват се като подправка, на щипки, а не на супени лъжици.
  • Гелове и добавки. Спазвайте количеството на етикета и проверете колко йод има в дневната доза.

Ако предпочитате готов продукт, вместо да готвите водорасли, вижте гела от ламинария и попитайте колко йод съдържа дневната доза, преди да започнете. Повече за самата ламинария, състава ѝ и формите, в които се продава, ще намерите в статията за ламинарията.

Водорасли в капсули и таблетки - на какво да внимаваме?

Капсулите и таблетките са удобни, защото нямат вкус на море и се дозират лесно, но количеството йод в тях варира много. В норвежкото изследване добавките с водорасли съдържат от 5 до 5600 мкг йод в дневната доза, а при част от продуктите етикетът е непълен или неточен (Aakre и колеги, 2021).

  • Изберете продукт с посочено количество йод в дневната доза. BfR (2025) препоръчва до 100 мкг йод в дневната доза на хранителните добавки.
  • Проверете латинското име на водораслото.
  • Не приемайте едновременно таблетки с келп и мултивитамини с йод.
  • При заболяване на щитовидната жлеза изберете добавка само заедно с лекар.

Какви други водорасли има освен кафявите?

Освен кафявите има червени и зелени водорасли, а спирулината е цианобактерия, която по традиция също се нарича синьо-зелено водорасло. Те се различават по пигменти, състав и съдържание на йод.

  • Червени водорасли като нори (Porphyra) и дулсе. От червените водорасли се добиват агар и карагенан, които се използват като сгъстители. Нори съдържа много по-малко йод от ламинарията.
  • Зелени водорасли като морската маруля (Ulva) и едноклетъчната хлорела.
  • Спирулина. Богата е на белтък, но витамин B12 в нея е предимно форма, която човекът не може да използва (псевдовитамин B12, Watanabe и колеги, 1999).

Имат ли водораслите неподвижни клетки?

Да. Големите кафяви водорасли са прикрепени към дъното и клетките на тялото им не се движат, а здравите клетъчни стени от целулоза и алгинати им помагат да издържат на вълните и теченията. Подвижни са само някои клетки за размножаване, които имат камшичета.

При водораслите спорите с камшичета се наричат зооспори, а неподвижните спори без камшичета - апланоспори. Червените водорасли изобщо нямат клетки с камшичета и техните неподвижни спори включват тетраспорите. Кафявите водорасли, включително ламинарията, образуват подвижни зооспори.

Често задавани въпроси

Ламинарията кафяво водорасло ли е?

Да. Ламинарията е род от разред Laminariales в класа на кафявите водорасли. Към същия клас спадат фукусът, уакаме, хиджики и гигантският келп.

Кои кафяви водорасли съдържат най-много йод?

В норвежко изследване на 96 продукта най-много йод има пръстовидната ламинария, средно 7800 мкг на грам сухо вещество, следвана от захарната ламинария и комбу. Нори, което е червено водорасло, съдържа много по-малко.

Защо не се препоръчва водораслото хиджики?

Хиджики съдържа много повече неорганичен арсен от другите водорасли и канадската агенция за безопасност на храните съветва да не се консумира. При комбу, нори и дулсе нивата на арсен са ниски.

Колко кафяви водорасли може да се ядат на ден?

Зависи от йода в тях. Ориентирът е общият йод за деня да не надхвърля 600 мкг за възрастни. При сушена ламинария това може да е по-малко от грам, затова водораслите се използват като подправка, а не като основна храна.

Подходящи ли са кафявите водорасли като източник на B12 за вегани?

Не. По данните на USDA келпът не съдържа витамин B12, а в спирулината преобладава неактивната форма. Веганите имат нужда от B12 от обогатени храни или добавки.

Информацията е с образователна цел и не замества консултация с лекар. Хранителните добавки не са заместител на разнообразното и балансирано хранене.

Източници